Пастърма

Време е за приготвянето на пастърма.Навън е студено,започва да мирише на сняг,а съответно на мезе и вино.
Този път се доверих на рецептата на Креми.
Мисля,че този метод е по-добър от изкисването на месото в саламура и ще ви кажа защо.След като месото престоя 24 часа отрупано в сол,то беше станало твърдо.Това се получава,защото солта е изтеглила водата,тя се е отделила в табличката и може да се каже,че е наполовина сухо.

И така ето и метода за приготвяне:
Купих една рибица от свинско месо,която почистих от  мазните части и ципи (разбира се,ако има) и разделих на три  равни части.Посипах дъното на табличка със едра сол,отгоре наредих парчетата месо и покрих отново с едра сол.Покрих с друга табличка да не се праши и на студено на терасата за 24 часа.
После месото се изтръсква от солта,измива се с вода и се подсушава добре.
Приготвих си любимите подправки-червен пипер,черен пипер,кимион и чурица,и овалих в тях месото.
Наредих го пак в табличка,покрих с втората табличка и върху нея сложих тежест,за да притисне месото.Така престоя 24 часа.Когато месото престои притиснато,чубрицата се "залепва" за месото,а ако го окачим веднага,тя започва да се сипе и пада.
После промуших по средата конец,окачих на пръчка (използвах от тези пластмасовите,дето ги продават за закрепване на високи цветя) и оставих на хладно на терасата да се суши.
Когато пастърмата стане готова ще поместя снимки. 

Навън е студено и мирише на винце и мезе.Днес е 30 октомври и нещо не ми се чака още да съхне тая пастърмичка,та реших да я нарежа.Еми,почти е станала-за 6 дни добре си е.

Сипвам си винце и ви казвам:
Наздраве!

ФУЗИЛИ С БРОКОЛИ И ТОПЕНО СИРЕНЕ

Пастата се прави от тесто, замесено от брашно, вода и/или яйца. Тя може да бъде суха или прясна. Обикновено се вари и се поднася със сосове и подправки. Пастата може да бъде с различни форми и размери. 

Фузили (Fusilli)
В превод от италиански означава "вретено".Наричат ги "усукани спагети",имат спираловидна форма и са направени от твърда пшеница. Подходящи са за всякакви сосове,може да се счупят наполовина и да се добавят в супа или да се превърнат във вкусна и красива салата. Могат да бъдат запечени и на фурна.

Пастата обикновено е жълтеникаво-бяла,но може да бъде и разноцветна.Червената паста се постига с цвекло,зелената – със спанак,оранжевата – с домат,а черната се оцветява с"мастилото" от сепия.
Пастата е предпочитана все повече,защото се приготвя много бързо,засищаща е и макар че всички знаем за класическите италианските сосове "Болонезе,""Карбонара","Сметанов" и др.понякога можем просто да импровизираме според вкуса си.
Такава е днешната рецепта,за която приготвих един лек сос с топено сирене.

Продукти за три порции:
500гр.Фузили
1 броколи
30-40гр.масло
2с.л. с връх-брашно
450мл.прясно мляко
170гр.натурално топено сирене
100гр.Шварцвалдска шунка-сурово сушена
сол на вкус
черен пипер
босилек
каперси
настърган кашкавал/пармезан
Кашкавала може и да се пропусне,както в случая направих,но пък с него си е по-вкусно.

Начин на приготвяне:
Слагаме пастата във вряща подсолена вода и варим според указанието-(около11-12мин.).През това време в друг съд с вряща и подсолена вода слагаме броколито,което сме накъсали на малки розички и сме измили под течаща вода.Варим без капак около 5-7 мин.-да омекне,но не и да се кашне.Прецеждаме и оставяме настрани.
Когато избираме броколи,съцветията трябва да са с хубав зелен цвят и възможно с най-малки топченца.
В касерола слагаме маслото и щом се разтопи и загрее,запържваме в него брашното.На тънка струя добавяме млякото,като бъркаме постоянно с бъркалка.Щом се сгъсти,но не твърде много,добавяме топеното сирене и бъркаме докато се разтопи и соса се сгъсти.Овкусяваме със сол и черен пипер.

В чиния подреждаме сварената и отцедената паста (без да я изплакваме със студена вода),отгоре розичките от броколи и шунката.Заливаме със соса и поръсваме с каперси,пармезан,и босилек.

Добър апетит!

БАДЕМОВИ ТАРТАЛЕТИ С ДОМАШНО СЛАДКО ОТ БОРОВИНКИ

Тези невероятни сладурчета открих тук.Приготвят се толкова лесно и освен за подслаждане,са чудесен подарък,с който можем да зарадваме и стоплим нечие сърце.

 Формички за тарталети-6 броя с диаметър 12см. 
Моите формички не са кръгли,а във формата на сърце,но тестото дойде точно.

За пълнежа:
200гр.сладко от боровинки-моето не беше домашно

За поръсване:
филирани бадеми
пудра захар

Продукти за масленото тесто:
220гр.брашно 
1/4 чаена лъжичка сол
1супена лъжица захар
125гр.студено масло
2 жълтъка
1/2ч.л.бадемова есенция
 2с.л.студена вода

Брашното се пресява заедно със солта.Аз давам по-малко сол отколкото е в рецептата на Йоана,защото на вкус ми идваха лекичко солени.
Добавя се маслото и с ръце се размесва до маслени трохи.
Сипваме жълтъците с бадемовата есенция и се оформя тесто,като се добавя водата лъжица по лъжица.

Тук отново направих промяна,но мисля,че това се дължи на сезона-есен е и температурите паднаха.Та поради тази причина се работеше много лесно с тестото и след като го разделих на 6 равни части,всяка от по 68 грама веднага започнах оформянето.Най-напред издигнах борда отстрани,а после разпределих по дъното.Наредих формичките на табла и прибрах в хладилника.Можем да ги оставим за 1 час в хладилника,но при мен постояха повече (захванах се с други работи).

 Продукти за бадемовата паста:
125гр.меко масло
125гр.пудра захар
3 яйца
1/2ч.л.бадемова есенция
1 пълна супена лъжица брашно
125гр.смлени бланширани бадеми-(можете да ги намерите в Лидъл)

Маслото заедно с пудрата захар и едното яйце се разбиват с миксер да се обединят.По този начин захарта се навлажнява и се избягва хвърченето във въздуха на пудрата захар.Добавят се останалите две яйца,есенцията и отново разбиваме.Накрая брашното и бадемите и за кратко с миксера.
Прибираме и бадемовата  паста в хладилника до момента в който ще печем тарталетите.

Загряваме  фурната на 190градуса.
Изваждаме тарталетите и разпределяме сладкото по дъното.

Отгоре сипваме от бадемовата пастата,като най-напред слагаме по края,а после запълваме по средата и заглаждаме плътно до стените.

Печем 30 минути,като 5 мин.преди да са готови ги поръсваме с филирани бадеми.
Оставяме да се охладят и преди поднасяне поръсваме с пудра захар.

Добър апетит!

ВАНИЛОВ КРЕМ ЩРУДЕЛ

Рецептата е на Ваня,приготвя се много лесно и е чудесен както за десерт,така и за закуска.Аз увеличих само захарта в крема,но всеки трябва да опита и да определи количеството захар,според вкуса си.
Най-напред сваряваме крема и оставяме да се охлади,докато приготвяме сместа за намазване на корите.

Нужни са ни 500гр.кори за баница.
Когато купувате корите,гледайте да са пресни,за да могат да се навият на руло.

Продукти за крема: 
1л.прясно мляко
3 пакетчета ванилов пудинг (всяко по 37гр.-аз използвах на Dr.Oetker)
12 с.л.захар=180гр.захар
1 ванилия

В купа изсипваме пудинга и разреждаме с част от прясното мляко,като разбъркваме с бъркалка до пълното му разтваряне.
Останалото количество мляко,заедно със захарта слагаме в тенджерка (най-удобно е в алуминиева-никога не загаря) и поставяме на котлона.Щом се загрее млякото,сипваме пудинга на тънка струйка и варим до сгъстяване. 

Смес за намазване на корите:

3 яйца-разделете белтъците от жълтъците
4с.л. захар = 60гр.
100мл.олио
200гр.кисело мляко
1 бакпулвер
100гр.грис

В купа смесваме киселото мляко с бакпулвера и оставяме да шупне.
Разбиваме белтъците със захарта на сняг.
Добавяме жълтъците,олиото,млякото и гриса,като след всеки продукт разбиваме за кратко.

Приготвяне на щрудела:
При мен се получиха 5 рула от по три кори.
Използвах правоъгълна тавичка с размери 23/35,като намазах дъното и стените и с олио.
За по-лесно навиване използвах прозрачното фолио,в което са увити корите.

Върху него поставяме първата кора,сипваме 4 супени лъжици от сместа и с четка намазваме навсякъде.

Отгоре нареждаме втората кора и отново намазваме.Завършваме с третата кора,която не мажем със смес,а от към широката и част разпределяме от крема-около 7-8 супени лъжици.Навиваме на руло,като повдигнем края на фолиото.Бързо прехвърляме в тавичката,защото корите се навлажняват и могат да се скъсат.По същия начин оформяме и другите кори.
 

Поливаме щрудела със сместа,която ни е останала и печем до зачервяване в предварително нагрята фурна на 180 градуса.

Преди поднасяне поръсваме с пудра захар.

Добър апетит!

ПОДДЪРЖАНЕ НА АЛКАЛНО-КИСЕЛИНЕН БАЛАНС

 

Както знаем, тялото ни е съставено предимно от вода; тази водна среда спомага за пренасянето на хранителни вещества, кислород и случването на биохимични реакции в нашия организъм. Както в природата, така и в нашия организъм водната среда може да притежава киселинни или алкални свойства. Киселините са позитивно заредените йони на водорода, а алкалите (основите) са негативно заредени водородни йони.

Водородният потенциал се измерва по скала наречена pH (потенциален водород, potential Hydrogen). Скалата има деления от 1 до 14, в които съотношения от 1,0 до 6,9 се считат за киселинна среда, 7,0 е неутрална, а от 7,1 до 14 е алкална.

В човешкото тяло pH има изключителна важност. Нашата среда е леко алкална (със стойности между 7,35 и 7,45) и ако pH на нашата кръвоносна система се увеличи или намали дори с незначителна стойност, това може да доведе до фатален край. За да може тези стойности да бъдат винаги в необходимите граници, нашето тяло прибягва до запасите от калций, магнезий и други минерали, които се съдържат в костите. Така изсмуквайки калция и магнезия от костите, организма ни неутрализира киселинността в тялото и връща алкалните стойности, които са необходими за да преживеем.

Оптималната диета, която трябва да поддържаме, за да не се налага да изчерпваме запасите от костите си, е необходимо да бъде приблизително 80% алкализиращи храни и едва 20% окисляващи храни… За съжаление типичната за повечето хора диета с високо съдържание на месо, животински продукти, рафинирана захар и мазнини е обърнала това съотношение до 20% алкализиращи и 80% окисляващи храни! Като прибавим към този притеснителен факт и ежедневната употреба на силно окисляващи продукти като алкохол, бира, цигари, кафе, чипсове, безалкохолни напитки, захарни изделия (или още по-лошо, заместители на захарта като аспартама, който се съдържа в повечето газирани напитки и дъвки) може да заключим, че окисляването на организма от диетата може да достига до токсични размери за голяма част от населението.

Как вреди окисляването на организма?

Нарушеният алкално-киселинен баланс се отразява на всеки орган и клетка в тялото ни. Увеличената киселинност пречи на нормалното функциониране на над 4000 ензими, които катализират всички биохимични процеси в тъканите и клетките, поддържат метаболизма, обновяват тялото ни и го предпазват от инфекции и болести.

Вече за много хора е ясно, че консумирането на месо и млечни продукти прави средата по-киселинна и вместо човек да усвои калция от млякото, той губи калция от костите, за да бъде върната алкалната среда в кръвта ни. Именно заради това страните с най-голяма консумация на мляко и млечни продукти в света страдат от остеопороза, докато при народите с лактозна интолерантност (алергични към лактозата в млякото) проблеми с костите са почти непознати. Както бива доказвано отново и отново, отговорът не е в приема на повече калций и магнезий, а в по-добрата диета.

При диета съставена от преобладаващо киселинно-образуващи храни (животински мазнини и протеини, силно термично обработени храни, естрахирани мазнини, рафинирана захар), плюс стимуланти като кофеин, тютюн, алкохол, използването на фармацевтини медикаменти, както и напрегната и стресова обстановка, се получава хронична ацидоза (постоянна повишена киселинност) в организма, което води до дегенеративни процеси на стареене, редица сърдечносъдови усложнения, диабет и ракови заболявания.

След като дадохме млякото за пример как въпреки високото си съдържание на калций, на практика води до загуба на калция в организма ни, следва да разгледаме и пряката връзка на месото с окисляването на организма.

Един от основните фактори за промяна в нивото на pH е нивото на протеините, които приемаме с храната си. Аминокиселините (изграждащите материали на протеина), когато се консумират в големи количества (а месото съдържа основно протеини, които за разлика от растителните източници на протеин идват без фибри и други баластни вещества), силно увеличават киселинността в урината. Тогава тялото издърпва складираните минерали от кръвоносната система, за да върне в нормата нивото на pH в урината. При този процес тялото отново се окислява и губи запасите от калций и магнезий, при хронично окисляване на урината това може да доведе до кристализиране на солите в нея и образуване на пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур.

При консумацията на мазни, пържени и подсладени със захар или негови заместители храни стомахът реагира на повишената киселинност като отделя стомашна киселина, която може да се изрази чрез неприятно парене в стомаха, гадене, оригване, повръщане, пот с лоша миризма, раздразнителност, отпадналост, психично неразположение.

Хроничното окисляване в следствие консумацията на тези продукти може да предизвика хронични болести, смущения в обмяната на веществата, подагра, ревматизъм, склероза, гъбични заболявания, различни възпаления, язва, рак, остеопороза, чупливост на костите, главоболие, мигрена, ревматизъм, акне и др.

Каква е връзката с рака?

Киселинно-образуващите продукти, когато се приемат далеч извън техния праг на балансирана консумация, действат на организма по същия начин, по който киселинния дъжд попарва растенията.

Нуждата на нормалните клетки от енергия се удовлетворява от горенето на прости и сложни въглехидрати от целите растителни храни (това са алкализиращи храни като суровите плодове и зеленчуци плюс слабо окисляващите храни като зърнените и бобовите, които трябва да попаднат в диетата ни като 20-те процента окисляващи), докато при рафинираните и подложени на термична обработка мазни или подсладени храни силно се увеличава киселинността, което от своя страна води до процеси на ферментация (гниене).

Иначе казано, при високовъглехидратната и нискомазнинна диета от цели растителни храни сме в алкално-киселинен баланс и получаваме достатъчно кислород в клетките, за да може глюкозата директно да отива в кръвта и да ни дава жизнена енергия и сила. От растителната храна също си набавяме мазнини и протеини, но те са в оптимално съотношение спрямо въглехидратите и не са изолирани както при животинските продукти, а идват с фибри.

При обърнатата наобратно (вредна) диета, в която преобладават животинските мазнини, протеини и неестествени за нашето тяло продукти (рафинирани мазнини и подсладители), се получава ферментация в стомаха в следствие на висока киселинност, т.е. когато водната среда в човешкия организъм придобива киселинни (ниски стойности) на pH се стимулира развитието на рака: раковите клетки обичат кисела среда и липса на кислород.

Някои от признаците за висока киселинност са отпадналост сутрин и мигрена, затруднено концентриране и запаметяване, раздразнителност, прекалено мазна кожа при събуждане, обилно потене при леки напрягания, лош дъх и обложен език рано сутрин, затруднено храносмилане, събуждане по няколко пъти нощем, болки в тялото и мускулите, схващания.

Кои храни са алкализиращи и кои окисляващи?

Обикновено за това кои храни са алкализиращи и кои окисляващи се дава таблица, но аз няма да направя такава, защото искам да напиша някои забележки към много от представените храни, а не просто да ги поставя в едната или другата графа. Закономерността е колкото повече витамини и минерали съдържа една храна, толкова по-алкализираща е тя.

Сред най-силно алкализиращите храни са лимона (въпреки че той е киселинен по своя състав, лимона създава алкална среда щом попадне в тялото ни, така и млякото е алкално като вещество, но създава киселинна среда в организма), хималайската и морска сол, хлябната сода, суровите и пресни зеленолистни (коприва, спанак, лапад, листа от цвекло, кейл), пресните диворастящи растения (жиловляк, лобода, киселец, тученица, глухарче, пшеничена трева и пр.), кълновете, чесъна, краставицата, динята, пъпеша, кокосовата вода, суровия и пресен хрян, суровите люти чушки.

Средно алкализиращи, които могат да се ядат в голям обем, са почти всички сурови и добре узрели плодове, зеленчуци и кореноплодни (узрели банани, фурми, портокали, ананаси, мандарини, манго, папая, киви, нектарини, праскови, кайсии, райски ябълки, круши, тикви, моркови, тиквички, домати, чушки, лук, карфиол, броколи, земна ябълка, джинджифил, малини, къпини, ягоди, череши и т.н. и т.н.), също всички билки и билкови чайове. Всяка термична обработка на зеленчуците увеличава тяхната киселинност.

Пречистената или чистата изворна вода е с неутрално pH 7, докато минералните води са алкализиращи според това какво количество минерали съдържат. Чешмяната вода е по-скоро киселинна. За да се поддържа баланса е добре да се редуват изворна и минерална вода.

Сред окисляващите храни се нареждат почти всички ядки и семена (бадеми, кашу, макадамия, лешници, бразилски орех, тиквено семе, сусам, конопено семе, слънчоглед и пр.), като накиснатите предварително във вода ядки и семена са по-малко окисляващи от ненакиснатите. Ядките и семената съдържат главно мазнини и протеини, които трябва да бъдат малка част от нашата диета, затова трябва да бъдат включвани умерено в 20-те процента окисляващи храни, желателно бивайки накиснати във вода преди консумация. Печените и термично обработени ядки и семена са по-силно окисляващи.

Единствената ядка, която е алкализираща са кестените. Трябва обаче да се внимава особено с орехите, които са по-силно окисляващи от другите ядки.

Всички зърнени и бобови култури са слабо или средно окисляващи (според това как са сготвени), като за да се намали общата киселинност и да се набавя завършен протеин от тях е добре да се комбинират помежду си – зърнени и бобови, като зърнените бъдат основната храна, а бобовите като гарнитура. Всички видове боб, леща, грах, нахут и пр. намаляват своята киселинност при накисване във вода или покълване (така е и при зърнените).

Глутеновите зърнени култури (пшеница, ръж, овес и пр.) имат относително по-висока киселинност от безглутеновите (киноа, амарант, просо, царевица, ориз и пр.), в тази връзка е добре да споменем, че в тестените изделия пълнозърнестите имат по-ниска киселинност от тези с бяло брашно.

Различните соеви продукти също имат различна степен на киселинност, като соевите кълнове са силно алкализиращи, докато тофуто и соевото мляко могат да варират от слабо алкализиращи до слабо окисляващи.

При печене с обелката или задушаване картофите могат да бъдат алкализиращи, докато при пържене стават много окисляващи.

Важно е да се знае, че узрелите  плодове са алкализиращи и съдържат едни ензими, докато зелените плодове са трудносмилаеми и киселинни. Затова е важно, ако например ядем банани, да избираме най-меките и презрели банани с черни точки, а не твърдите и неузрели банани, които освен всичко са и по-скъпи.

Средно окисляващи са сушените плодове, зехтинът, шарланът и всички останали студенопресовани масла (ленено, гроздови семки, и пр.), единствената алкализираща мазнина е авокадото.

Сред силно окисляващите попадат виното, кафето, шоколада, пържените храни, повечето сготвени гъби, печените ядки и фъстъците, олиото, меда, кафявата захар, бялото брашно, консервите, подсладените сокове, всички пакетирани продукти, които съдържат различни съставки (оцветители, набухватели, консерванти, изкуствени подсладители).

Много силно окисляващите продукти, които могат сериозно да нарушат баланса са всички фармацевтични продукти (от аспирин и аналгин до което и да е хапче), твърд алкохол, бирата (pH 2.4!!!), бялата захар, месото, рибата, млечните продукти, яйцата, цигарите, енергийните напитки, трансизомерите.

Сред екстремно окисляващите продукти попадат пестицидите, хербицидите и инсектицидите (затова пръсканите продукти са по-окисляващи от органично произведените), антибиотиците (с които се тъпчат животните за месо, мляко и яйца), аспартама (pH 1,0!!!) и всички наркотици: хероин, метамфетамини и пр.

Други фактори

В Източната традиция всички алкализиращи храни от векове се определят като носители на Ин енергията, а окисляващите на Ян енергия. Освен от често срещаната ацидоза (прекалена киселинност), балансът може да бъде нарушен и от алкалоза (прекомерна алкалност), която се изразява в мускулни спазми, диария, замаяност, еуфория, бледост, обърканост, намалена умствена работоспособност, несвързан говор, треперене.

Много важно е да се отбележи, че не само храната, но и емоционалното състояние е изключително важно за поддържане на баланса. Неслучайно наричаме раздразнителните и начумерени хора киселяци. Доказано е с много изследвания, че стреса, негативното отношение към света, страха и агресията увеличават окисляването на водния разтвор в тялото ни.

Радостта, положителното отношение към света, интересните преживявания, чистия въздух, стоенето на слънце, ходенето бос, смеха, секса, спортуването и танците са алкализиращи.

Поддържането на баланса е това, което ни определя като здрави и завършени индивиди. Отклонението от баланса води до неправилно функциониране на определени органи, така че заболяването на определени части от тялото ни всъщност е симптом за нарушен баланс, който медикаментите се опитват да премахнат или потиснат, но борбата със симптома не връща баланса в тялото.

 http://veganholistic.com/alkalno-kiselinniyat-balans/