ПЕЧЕНИ ЧУШКИ

Понеже съм българка,ясно е че няма как да не правя зимнина.
Както казва бай Ганьо: "Аз обичам круши."По долу може да се насладите на малкия откъс от фейлетона на Щастливеца.
Ние българите обичаме и печен пипер.Затова всяка година гледам да приготвя по малко,да има както се вика.Та какво толкова има да се обяснява по печенето?Проста работа,но все пак искам да кажа,че традицията повелява чушките да се пекат в чушкопек.Аз обаче,за целта използвам скаричката или така наречения парти грил.Слагам двойно алуминиево фолио на тавичката и нареждам чушките.После няма търкане и всичко е бързо и лесно.Другото,което искам да кажа е,че използвах две скарички и успях за 4 часа да изпека 10/12 кг.Да топло е,но ако през това време сте се захванали с още две,три работи,и хвърляте и по едно око на лаптопа,или на тестото,което втасва за хляб, трябва да знаете,че няма да ги усетите тези четири часа.
Ето тези две тенджерки побраха горното количество пипер,за който ви споменах.

Забравих да кажа,че беленето на пипера,когато е изпечен в скаричката,е по-лесно и от песен. 

Сега за съхранението:
Без да ги беля слагам в торбичка по 10-ина чушки и завързвам.После в още една торбичка и вътре мушвам етикет със съдържание:дата и бройки.На всеки му е познато като извади нещо от фризера:" Какво беше сега това?"А не ги беля,защото се запазва оная приятна миризма на лек пушек,че като ги извадиш зимата имаш усещане,че току що са печени.
Отделно затварям и в десетина буркани,но там вече е избелен,посолен,затворен с капачки и заварен за 6 минутки.
За да не станат "бомбаж"(каква интересна думичка само),бурканите трябва да са сухи и пипера да не се мокри с вода.

Откъс от Великият Алеко Константинов:
"Бай Ганьо почна да се присламчва към нашето купе. Отпърво диреше разни предлози: ту кибрит ще поиска, ту една чаша коняк - че го заболял стомахът, - а сетне лека-полека усвои се, попривикна и, кажи-речи, не излизаше от стаицата ни. Забрави другарите си, па и защо му са? - Нямат нищичко - всичко изядено, всичко изпито, - а у нас, слава богу, все се понамирваше по нещичко - купувахме си по станциите. Бай Ганьо от любопитство не изпущаше случая да опита иностранните продукти:
- Туй какво е, грозде ли е? Браво! Гледай! Я дайте една чепчица. Мм! Хубаво! Браво!
Любознателността го караше да се запознава по този начин със закуските ни, с коняка ни, с табакерите ни.
- Тази табакера дали е от кавказко сребро? - любопитствува бай Ганьо, като вижда едного от нас, че се готви да запуши.
- Не е, виенска направа е! - отговаря притежателят.
- Тъй ли? Я дай да я видя. Ц... ц... ц! Гледай! И тютюн има, български, нали? Браво! Я чакай да завъртя една цигарка. Аз си имам цигарени книжки, ако ви потрябват - тук съм!
Че е тука, ний го чувствувахме доста: и по миризмата на ботушите му, и по специфичния аромат на потното му тяло, и по неговото настъпателно движение към окупирането на цялото канапе. Отпърво той седеше на крайчеца на канапето, сетне почна да сяда по-удобно, по-сетне трябваше троица да седим на едното канапе, трябваше Иваницовият син да се свие на крайчеца на другото, за да има възможност бай Ганьо да вземе хоризонтално положение. И той не изпущаше случай. Ний се сговорихме да опитаме докъде може да стигне потребността на бай Ганя за удобства и той почна чистосърдечно да дава храна на нашето любопитство:
- Я се поотмести малко към края да си сложа и другия крак. Ха така! Браво! Е-е-е-х! Майка му стара! Кеф! Я чувайте машината какво прави: тупа-тупа, тупа-тупа! Фърчи!... Много обичам така да се обтегна. Отвъд тясно. Па и другарите - прости хорица, какво ще приказваш с тях?... Какво ядете там, круша ли? Браво! Я да видим, тъй както съм легнал, мога ли изяде една круша. Благодарим! Отде ги взимате вий тези неща?
- Купуваме ги - отговаря едва сдържано един от нас.
- Тъй ли? Браво! - одобрява той с пълни от сочната круша уста. - Аз обичам круши."